Yūkimaru (Narutopedia)
"Is this where I'm supposed to return to? But something's not right. This is not the place where I'm supposed to return to. That's right… you wouldn't know that would you? Say, do you have somewhere to go back to? "

Много ми харесаха тези серии на Наруто, с това момче. Когато го видях някак си го почувствах близък , тогава той ми напомни на някого, напомни ми на мен самата. Точно така, видях себе си в този герой. Същите въпроси съм си задавала и аз, много пъти през последната година.

Това малко момче ме натъжи, сякаш разбирах точно как се чувства. И аз се чувствах така, като малко дете, което се чувства безпомощно и самотно, неспособно да стори нищо, незнаещо. Но започнах да търся познания и с течение на времето в мен се появи и онази присъща именно на децата вяра и надежда, принесена с наивност, с която откриват света и намират красотата, добротата и любовта. Тази поява много ме зарадва и ми помогна и аз да ги видя сега и пред мен, истински, а не просто като образи в далечното бъдеще. Въпреки че при мен наивността беше примесена и с известна зрялост (не чак толкова впечатляваща, но все пак обаждаща се), присъща на вече миналите завършващите на тийн години. Но така и трябва да бъде, не съм вече дете, въпреки че смятам да го запазя вътре в себе си завинаги и да му давам поле за изява, когато преценя, че може и няма опастност, точно както бих се отнесла с мое собствено дете.

Не съм вече дете и трябва да поема отговорност. Тази думичка винаги много ме е плашела, интересно защо. Може би ако се разровя ще намеря много причини.

Точно както това момче, което продължи да вярва, така правя и аз. Много се зарадвах за него, когато намери мястото, където може да се върне, когато намери дома си. :)

Въпреки че знам, че това е просто някакъв си блок, който се чете само от мен, искам да благодаря на създателя на Наруто, защото много мъдрост съм почерпила от историята за това невероятно русокосо момче, тя ми е вдъхвала надежда и ми е давала кураж, карала ме е да плача и да се смея от все сърце. Усмихвала е душата ми и ме е карала да вярвам в добротата у хората.

Благодаря и на създателката на Dengeki Daisy , тази история ми е много скъпа, изживях я с цялото си същество и още продължавам да го правя.

Благодаря и на Лиана Антонова, чиито книги ми помогнаха да изляза от онези ужасни състояния, в които бях цяла една година. Още много път имам да извървя, но пък излязох на пътя и вървя, а това е най-важното, :)

Сега идва ред на думичката "воля" , принесена с вяра, и всичко ще бъде наред. :)