Преди време те сънувах, не беше много отдавна. Искаше да си близо до мен, но само физически, на лицето ти беше изписана само похот и нищо повече. Приближаваше се към мен сякаш бях длъжна да ти дам каквото искаш веднага, на момента. Това ме караше да се чувствам ужасно, докато при теб нямаше нито капка колебание или разскаяние за начина, по който се отнасяш с жената, която някога казваш, че си обичал. Когато не ти давах желаното, ти се отдръпваше, като сърдито дете, което не е получило играчката, с която иска да се позабавлява за малко. Аз си отдъхвах, радвах се, че съм те отблъснала и не исках да правиш така отново. Това поведение ме караше да се чувствам безпомощна, жалка... исках да съм до теб, но исках да сме двамата заедно, да се отдадем един на друг, споделяйки любовта си, както преди. Осъзнавах, че това "преди" вече го няма, но нямах сили да кажа стига, да се изправя с достойнство и да си тръгна. А и ти не спираше да се връщаш и малко по малко да стигаш все по-далеч, докато аз все повече се поддавах на твоите похотливи желания, търсейки нещо съвсем различно, лъжейки се, че след време ще го получа, може би...

после се събудих.

Още по-наскоро , една вечер, след няколко натоварени дни, в които вложих цялото си внимание, за да свърша всички поставени задачи, изведнъж се почувствах ужасно. Бях в едно много странно състояние. Не исках никoй да се приближава до мен, нито да ме докосва, изпитвах ужас и едно неприятно чувство, нeщо като отвращение, се надигаше в мен при тази мисъл. А най-странното беше, че докато изпитвах всичко това, исках и някой да е до мен, за да не се чувствам така самотна. Лежах на една страна и тихо плачех, за да не ме чуе никoй. Тогава продегнах долната си ръка, загледах се в нея и изведнъж си помислих, че ако я държа така, далеч от себе си, някой може да я подържи, така този човек нямаше да е съвсем близо до мен и не мислех, че ще ми е неприятно. Мислех си, че така ще успея да се почувствам добре.

И тогава изведнъж започнах да си представям как този човек си ти. Не исках да го правя, но се случи. Може би се случи, тъй като от доста време насам съзнателно съм си забранила да говоря или мисля за теб, да гледам твои снимки, защото, правейки това, какви ли не ужасни мисли се появяваха из главата ми, а аз не искам това да е така, затова взех решение да те изтрия напълно, по-добре така. Но започнах да те сънувам, от онзи ден, в който ми драсна няколко реда. Твоите няколко реда само влошиха нещата, прибра се вкъщи и изведнъж реши да ми пишеш, преди това нямаше време, нямаше желание... от всички тези мисли много боли... но вече няма никакво значение, няма и смисъл да се издребнява.

В последния ми сън с теб аз те наблюдавах от далеч, ти говореше с някой, имахте някаква работа. Аз стоях от далеч и само гледах, реших да не те безпокоя и си тръгнах. Мисля, че той е много показателен за това, което трябва да направя вече съвсем окончателно.

Надявам се, че след като ти отделих толкова време съзнателно, сега ще ме оставиш на спокойствие в моите сънища.