I think that the word "search" is the most appropriate because "Those who search will surely find", right? And those who sit on their asses have automatically lost. So I'm going to focus on that - THE SEARCH !
Wish me luck! :))
August 26, 2015
Searching for ... Me ??
I don't know what to do with my life, yet. So I am searching for... completeness, I guess. I'm not sure if this is the best word but for now it will do!
I think that the word "search" is the most appropriate because "Those who search will surely find", right? And those who sit on their asses have automatically lost. So I'm going to focus on that - THE SEARCH !
Wish me luck! :))
I think that the word "search" is the most appropriate because "Those who search will surely find", right? And those who sit on their asses have automatically lost. So I'm going to focus on that - THE SEARCH !
Wish me luck! :))
October 24, 2014
Нещо старо.
- Не, не е така. Не може да е така.
- Това, че ти не го проумяваш, не значи, че не е възможно.
- Но как... как така?! Наистина... нищо не разбирам.
- Не е нужно да „разбираш”. Какво изобщо значи това? Просто трябва да го приемеш. Безсилна си, няма какво повече да направиш.
- Но аз не искам да оставя нещата така... Не искам всичко да свърши по този толкова... нелеп начин!
- Няма значение какво искаш ти. Всичко вече свърши, по нелеп начин, според теб. Просто го приеми и продължи напред.
- Не мога. Не искам.
- Естествено че можеш, стига да искаш.
- Писна ми от твоите дрънканици. Всичко знаеш, имаш готов отговор за всичко. До гуша ми дойде от теб! Не знам защо изобщо дойдох при теб...
- Не прехвърляй гнева си върху мен. Аз нямам нищо общо. И напротив, знаеш защо дойде точно при мен, просто не искаш да си признаеш.
- Моля?! Не съм искала да си призная? От къде на къде?
- Кога ще спреш да се самозалъгваш и ще започнеш да бъдеш искрена към себе си? Виж, имам работа, така че, моля те, върви си.
- Не.
- Какво не? Казах ти, имам работа, така че...
- Не. Този път ще доведа нещата до край. Пък каквото ще да става.
- Какво мислиш да правиш?
Знаех точно какво да направя. Сякаш точно в този момент просто изведнъж ми просветна. Нямах време за обяснения, затова се облякох, взех си чантата и тръгнах към вратата. Той не повтори въпроса си, въпреки че не получи отговор. Сякаш знаеше. Той винаги знае. Може би трябваше да се примиря с ролята си на ученичка в нашите взаимоотношения. Колкото и да ми се искаше той да ме приеме на сериозно, това никога нямаше да стане. Осъзнавах го. Просто досега не исках да си го призная. Той беше прав, както обикновено. Но за едно грешеше – не съм безсилна. Може би това, което ще направя, ще е грешка. Може би ще съжалявам по-късно. Не ме интересува. Това е моят живот. Няма повече да се крия. Ще изляза и ще направя своите грешки, ще науча своите уроци, ще си взема нужните поуки. Готова съм. Усещам го.
Той ме разбра. И сякаш забелязах лека наченка на гордост в погледа му, когато напусках апартамента - мястото, изпълнено с толкова много спомени.
Не се сдържах:
- Свободен ли си утре вечер?
- Да.
- Искам да ти покажа нещо.
- Добре.
Как ме гледаше. Така мило ми стана на душата. Сякаш всичко около мен се срутваше, но винаги можех да се обърна към него за утеха, за подкрепа. Нашите взаимоотношения не се влияеха от изминалото време, от направените грешки, от пропуснатате възможности. Каквото и да се случеше, каквото и да правехме го приемахме и продължавахме напред, пак заедно. И всичко беше наред.
- Нямаш си на представа какво съм ти намислила. – казах, за да го подразня. Нека и той потръпне в очакване малко... и аз имам на какво да го науча...
(Написано на 16.01.2010)
- Това, че ти не го проумяваш, не значи, че не е възможно.
- Но как... как така?! Наистина... нищо не разбирам.
- Не е нужно да „разбираш”. Какво изобщо значи това? Просто трябва да го приемеш. Безсилна си, няма какво повече да направиш.
- Но аз не искам да оставя нещата така... Не искам всичко да свърши по този толкова... нелеп начин!
- Няма значение какво искаш ти. Всичко вече свърши, по нелеп начин, според теб. Просто го приеми и продължи напред.
- Не мога. Не искам.
- Естествено че можеш, стига да искаш.
- Писна ми от твоите дрънканици. Всичко знаеш, имаш готов отговор за всичко. До гуша ми дойде от теб! Не знам защо изобщо дойдох при теб...
- Не прехвърляй гнева си върху мен. Аз нямам нищо общо. И напротив, знаеш защо дойде точно при мен, просто не искаш да си признаеш.
- Моля?! Не съм искала да си призная? От къде на къде?
- Кога ще спреш да се самозалъгваш и ще започнеш да бъдеш искрена към себе си? Виж, имам работа, така че, моля те, върви си.
- Не.
- Какво не? Казах ти, имам работа, така че...
- Не. Този път ще доведа нещата до край. Пък каквото ще да става.
- Какво мислиш да правиш?
Знаех точно какво да направя. Сякаш точно в този момент просто изведнъж ми просветна. Нямах време за обяснения, затова се облякох, взех си чантата и тръгнах към вратата. Той не повтори въпроса си, въпреки че не получи отговор. Сякаш знаеше. Той винаги знае. Може би трябваше да се примиря с ролята си на ученичка в нашите взаимоотношения. Колкото и да ми се искаше той да ме приеме на сериозно, това никога нямаше да стане. Осъзнавах го. Просто досега не исках да си го призная. Той беше прав, както обикновено. Но за едно грешеше – не съм безсилна. Може би това, което ще направя, ще е грешка. Може би ще съжалявам по-късно. Не ме интересува. Това е моят живот. Няма повече да се крия. Ще изляза и ще направя своите грешки, ще науча своите уроци, ще си взема нужните поуки. Готова съм. Усещам го.
Той ме разбра. И сякаш забелязах лека наченка на гордост в погледа му, когато напусках апартамента - мястото, изпълнено с толкова много спомени.
Не се сдържах:
- Свободен ли си утре вечер?
- Да.
- Искам да ти покажа нещо.
- Добре.
Как ме гледаше. Така мило ми стана на душата. Сякаш всичко около мен се срутваше, но винаги можех да се обърна към него за утеха, за подкрепа. Нашите взаимоотношения не се влияеха от изминалото време, от направените грешки, от пропуснатате възможности. Каквото и да се случеше, каквото и да правехме го приемахме и продължавахме напред, пак заедно. И всичко беше наред.
- Нямаш си на представа какво съм ти намислила. – казах, за да го подразня. Нека и той потръпне в очакване малко... и аз имам на какво да го науча...
(Написано на 16.01.2010)
September 06, 2014
March 13, 2014
December 30, 2013
[Andrew Garfield on filming the scene in The Social Network (2010), in which his character, "Eduardo Saverin", loses his cool and lashes out both physically and verbally at "Mark Zuckerberg", played by Jesse Eisenberg] -
"Are you kidding me? That day and night of shooting was one of my favorite experiences. I was actually proud of myself because I didn't care what I was doing. I was literally not judging myself. And it was so fucking beautiful for a second. I've gone through my whole life caring deeply what people think of me. That was probably one of the first times where I didn't care for a second. And it was liberating. I felt more like a man than I've ever felt.
... That's what always excited me about other people's performances. Abandon."
http://www.youtube.com/watch?v=551kYG2myoU
"Are you kidding me? That day and night of shooting was one of my favorite experiences. I was actually proud of myself because I didn't care what I was doing. I was literally not judging myself. And it was so fucking beautiful for a second. I've gone through my whole life caring deeply what people think of me. That was probably one of the first times where I didn't care for a second. And it was liberating. I felt more like a man than I've ever felt.
... That's what always excited me about other people's performances. Abandon."
http://www.youtube.com/watch?v=551kYG2myoU
December 25, 2013
December 02, 2013
September 06, 2013
September 03, 2013
July 22, 2013
"who lounged hungry and lonesome through Houston seeking jazz or sex or soup, and followed the brilliant Spaniard to converse about America and Eternity, a hopeless task, and so took ship to Africa"
goodreads quote
August 25, 2012
August 04, 2012
About Shōgun...
Shōgun by James ClavellMy rating: 5 of 5 stars
I adore James Clavell's writing style and the complexity of the plot. All those characters with their own personalities, goals and dreams; all intertwined together in different situations where they must make decisions that can have incredible and unknown to them consequences... it kept me on my toes till the end!
(view spoiler)
I put the novel in my favorites mainly because it's about Japan. I have this strange feeling in me when it comes to the Land of the Rising Sun. I just love reading about it, learning more about the culture, history. I am really willing to learn the language one day too, who knows ;)
In this story you can find adventures, politics, religion, culture.... mostly japanese, love, hate, war, courage and a lot more. In short:
Incredible adventure I wish had never ended!
Click to view review with spoilers :))
GoodReads profile
July 19, 2012
March 20, 2012
Subscribe to:
Posts (Atom)