някой неща не могат да бъдат забравени.

искам малко любов,,,

искам малко любов... прегръдка, целувка, докосване...

това е, което искам.

...

- Имам чувството, че животът ми е поредица от пропасти и върхове.
Когато съм в пропастта сякаш е дошъл края на света, не виждам изход, не откривам смисъл за каквото и да е съществуване, но събера ли сили и започна ли да се катеря към върха,

малко по малко,

тогава смисълът се появява, вече има значение какво правя и какво не правя, всичко зависи от мен, аз съм поела отговорност за положението си, и именно това ми вдъхва кураж.

Знам, че мога да се оставя на заобикалящите ме обстоятелства, хора и какво ли още не, така ще ми е по-лесно, но вече не искам.

- А какво искаш?

- Точно това съм на път да си изясня. До най-малката подробност.

Знаеш ли, тези дни ме е обзела мисълта за "нещо значимо", да, това са двете думички, които ми се въртят из главата.

Искам да постигна нещо значимо, имащо смисъл, полза не само за мен, но и за някой друг. Това искам.

- До тук добре, но това е прекалено обширно. Дай ми пример.

- Хирургът прави значими неща всеки ден, спасява човешки живот. Честно казано не мисля, че рязането на хора е за мен, но и аз искам да помагам на хората, динамично, постоянно, просто още не съм открила как...

- Аз мисля, че първо на себе си трябва да помогнеш пък после да мислиш за другите! Адски си сбъркана! :D

- Така е, ама... това съм аз - луда, избеляла, смирена. :)

Просто спирам.

- Когато вече не можеш да се познаеш... когато вече емоциите ти те контролират и ти се чувстваш толкова безпомощен, неспособен да се съпротивиш... когато времето минава и паниката те обзема все повече... когато се чувстваш зависим от всичко около теб - обстоятелства, хора, ... тогава трябва да спреш.

- Какво значи да спреш?

- Просто спираш. Спираш да мислиш, спираш да чувстваш, защото иначе няма да издържиш... няма да го понесеш... след всеки пореден път, когато си се изгубил, е по-трудно да се върнеш обратно към обичайния ритъм на живот,

защото губиш смисъла,
защото не виждаш защо да го правиш.
защото не желаеш да го направиш.

- А може би се отказваш твърде бързо, твърде лесно.

- Може би, не знам. Просто вече не зная коя съм. Не зная защо правя това, което правя.
А не искам да е така, не искам. Искам да знам на къде отивам, да знам къде съм сега, за да съм осъзната по целия път, или поне през повечето време, не както сега - несигурна, обезверена.

Дали наистина искам това или го правя, защото... това е в реда на нещата... не зная вече. Защото ме е страх от провала... провалът такъв, какъвто си го представям в главата си - да не отговоря на общоприетите очаквания, това е най-големият ужас за мен.

Толкова много хора, толкова много съвети, толкова много думи...

чувствам се объркана, загубена, но една мисъл ме успокоява.

- Коя?

- За да се намериш, първо трябва да се изгубиш...

Винаги съм си казвала - само мини тези изпити, само да те приемат там, само направи това нещо, после се появява и друго - направи и него, пък после ще се убедиш, че си на правилния път, просто... ще го усетиш, дай си малко време...

но в момента не усещам нищо... нищо освен тъга, болка... самота

Имам чувството, че съм сам сама, че светът ми се преобърна и всичко се разпиля и аз съм неспособна да събера частиците и да върна всичко както беше преди, когато бях щастлива... или поне така си мислех, вече в нищо не съм сигурна.

Всъщност не искам да се връщам назад, вече не. Просто искам да се чувствам добре.

- Е, това зависи от теб...

- Знам това! Знам го! Не е нужно да ми го повтаряш постоянно. Просто ме остави да си страдам, остави ме, защото ми писна. Нямам нужда от съвети. Знам какво мога да направя, знам какво "трябва", "би било хубаво", "би ми погнало" ... но не искам ! Просто не искам! Това, което ми казваш, е отклоняване на вниманието, временни решения, подтискане на емоции, които само чакат да им се отдаде възможност да се изразят отново, и когато не им дам възможност да се проявят и просто да си отидат, те се ядосват и с всеки път стават все по-нетърпеливи и агресивни, а аз - все по-безпомощна.

Вече не владея емоциите си, разбираш ли?!

- Не знам какво да кажа. Плашиш ме.

- И мен ме е страх, искам да постигна мир със себе си, но не мога... не мога...

Иска ми се да викам, да крещя, да разрушавам, да наранявам, докато се изтощя и просто заспя...

вече не мога и да спя, не мога да плача, не съм щастлива... затова се питам...

Заслужава ли си всичко това?!

И не ми казвай, че аз трябва да кажа това, да го зная...... просто се махни, махни ми се от очите! И само не приемай всичко лично и да почнеш да ми се жалваш, точно това ми трябва в този момент. Може да съм груба, да, но такава съм сега - черна, агресивна, луда, това съм аз.

I'm yours...

http://www.youtube.com/watch?v=l4pGlE1i3wo - I'm yours :))))

питам се аз...

Понякога си мисля колко прекрасни неща са се случили точно на мен.

Питам се дали съм ги заслужила. От една страна вярвам, че сами привличаме това, което ни се случва, но просто ми е по-лесно да си обясня.... да ги наречем "лошите" неща... например:

днес ми е лошо, вие ми се свят, защото от доста време не се храня добре, не спя достатъчно, не се грижа за здравето си като цяло.

Аз съм тази, която е привлякла всичко това.

Но - до мен има един прекрасен човек, който ме подкрепя и ме обича безусловно - е, това не мога да си го обясня. Толкова пък да съм добра, да съм го привлякла в живота си. Би било страхотно.

От една страна вярвам, че е възможно. От друга още не съм се убедила напълно. :)

разни размисли

гледах "Мементо" ... и зададох на себе си следния въпрос:

Дали се самозалъгвам, за да бъда щастлива?

възможно ли е да не знам отговора на този въпрос?

или по-скоро...

би трябвало да знам, дори да не искам да го изрека на глас... дълбоко в себе си трябва да знам.

значи излиза, че просто ме е страх да навляза в дълбокото.

което ме подсеща за нещо, което чух наскоро...

"... може би понякога да се отдадеш на изкушението е правилния избор и така докато се умориш..."

значи какво? да се оставя на течението? да правя всичко, което искам, което ми хрумне... докато се уморя и не мога повече?

какво следва тогава?

и се сетих за нещо, което майка ми ми каза наскоро... че най-щурите като тийнеджъри били най-добрите родители... кой знае...

но аз лично намирам логика в това... те са опитали много неща, убедили са се, че не се умира толкова лесно и че е нормално да правят грешки... така се учи човек, ако иска де... няма друг начин...

още от себе си знам, че ако някой ми каже - не прави така, изобщо не е яко.... ми все едно какво ми казва, ако съм решила, че го искам - правя го!

за да се убедя в нещо, трябва да го пробвам... такава съм си...

никога не съм искала да нараня някого, не и умишлено.

тъжно ми е, че някой ме вини за своето страдание, не съм искала да стане така...

само знам, за себе си, че аз и единствено аз съм отговорна за своето щастие или нещастие.

аз решавам дали да се повлияя от постъпките/думите на някого или не.

съответно и не виня никого

такова ми е мисленето

но, разбира се, не мога да очаквам всеки да постъпва така. :)

но това е хубаво - правото на свободен избор :)

_____________

просто идеята на цялото това писание е... искам да съм сигурна, че съм на правилния път, че нещата, които върша наистина ме правят щастлива, не се самозалъгвам, защото това ми е напълно достатъчно - да знам, че съм щастлива от нещата, които правя сега.

и може би начинът да разбера е искреността

искреност към себе си

искреност към другите

никога не ме е бивало в това... понякога се изпускам и споделям, ама ... как да го нарека... частично... никога не съм се разкривала напълно...

веднъж бях на косъм да го сторя и чувството беше... невероятно

сякаш напълно и безусловно приех себе си, простих си, спрях да се обвинявам, спрях да се осъждам, усетих подкрепа, усетих разбиране, макар и за кратко, тъй като хората в моята глава (ние сме много) не ми позволиха да изпитам това за дълго, но пак съм доволна, че съм изпитала това прекрасно чувство, вече мога да се стремя към него, защото знам какво търся и какво ще изпитам като го намеря. ето това е мотивация :)

Благодаря не човека, който ми помогна да изпитам това. :)

мисля, че все повече започвам да разбирам себе си, обаче не е лесно, мамка му! аз съм един бая сложен случай! Х)

което ме подсеща за следното твърдение, че на хората, които изследват космоса, им е много по-лесно, отколкото на тези, които изследват човешкия мозък/поведение/емоции и секви такива.

интересно. :)

Showing no mercy I do it again...

Showing no mercy I do it again... and it's coming closer...

[ Kings of Leon - Closer ]

Понякога ми се иска да не проявявам милост, да взема това, което искам, без да се интересувам какви ще са последствията... за когото и да е...

важното е аз да получа това, което искам... дори и то да съсипе всичко друго, което имам...

толкова го искам, толкова много... няма значение какво ще загубя, кого ще нараня, искам само да се добера до тъй желаното... искам него, единствено него... затова не остава никаква милост, само устрем...

все едно гледам през тънка тръба... в края и съзирам своята цел, но не виждам нищо друго по пътя си... просто минавам, разрушавам, опустошавам, каквото е нужно, не гледам, не помня, не мисля... за да стигна до края...

а когато това стане... коя ще съм аз?

...

Аз мразя разговори полусмели, полунеща да шепнат с полуглас.

(Владимир Висоцки - Аз не обичам)

Интересно.

Интересно как хората се разделят, събират се... един тръгва в една посока, друг - в друга, трети - в трета, от време на време се срещат, заедно са, преживяват разни неща, после се отдалечават... срещат други хора, озовават се на други места, пред други ситуации... а по-късно може пак да се срещнат...

кой знае...

A HUNTER AGAIN

Wants to be a hunter again

I want to see the world alone again

To take a chance on life again

So let me go...

Нямам търпение да започна следването си... в Париж.

Исках шанс и го получих.

Нямам търпение да ми се случват нови неща.

В последно време имам чувството, че не правя почти нищо смислено, само си губя времето.

Може би ми трябваше време да спра и да помисля какво точно искам.

Може би имах нужда от пауза, за да подредя мислите си.

Е, подредих ги.

Знам какво искам. Само не знам точно как ще се получат нещата. Предстои ми да се сблъскам с много новости, но съм готова. И това е важното. Имам начален тласък - шанс и желание да действам.

Пък ще видим какво ще става.

----------------

Интересното е, че в последно време много от нещата, които исках да станат, станаха. Може би просто ей така, сякаш паднаха от небето. А може би наистина, ако искаш нещо силно, то става... просто ми се стори, че става прекалено бързо някак си... изведнъж и хоп, радвай се сега.... :) е, радвам се де и как иначе :)

Само се надявам в бъдеще да се възползвам от предоставените възможности, да имам достатъчно смелост да действам, когато трябва, че без действие, само с приказки, няма резултати. :)

Искам единствено да чувствам...

- Искаш ли да ми споделиш нещо?

- Всъщност не. Приключих със споделянето, искам единствено да чувствам.

- Няма ли повече да се виждаме?

- Поне засега - не. Искам да опитам, пък ще видим какво ще става. :)

- Разбирам.

- А и от много мислене боли глава. :)

- :)

ех, тези заблуди!

Мислех си дали трябваше да го публикувам това миналото...

Стигнах до заключението, че - да, защо пък не. И това е част от мен (колкото и да не ми харесва), поне в този момент. Реших да спра да отричам реалността, както ми изнася да правя постоянно и просто да си призная - това съм аз, имам своите спадове и върхове, това беше едно от моите крайни емоционални състояния, писах под влиянието на тези емоции, бях изпълнена с безнадеждност, тъга, самота, несигурност, празнота...

Това е самата истина. Стига толкова заблуди, няма смисъл от тях. А и нали първо е необходимо да си признаеш, да приемеш, за да промениш. :)

Още съм далече от себепознанието, така си е. Но съм по пътя, а това е просто прекрасно. :)

И една прекрасна песен - Beatles - Free as a bird

най-трудно било да си признаеш...

Да не бъдеш себе си значи да се правиш на някой друг.

Да не бъдеш себе си значи да имитираш някой друг.

Да не бъдеш себе си значи да се стараеш да се харесаш на някой друг.

Да не бъдеш себе си значи да пренебрегваш себе си.

Да не бъдеш себе си значи да копираш, да се преструваш, да играеш, често и да преиграваш...

Да не бъдеш себе си значи да се чувстваш зле.

Да не бъдеш себе си значи да не намираш увереност никога, защото търсиш на грешните места...

Да не бъдеш себе си значи да се луташ безцелно постоянно...

Да не бъдеш себе си значи да се страхуваш да надникнеш в своята душа и да и дадеш това, от което има нужда.

Да не бъдеш себе си значи да отричаш своята същност.

Да не бъдеш себе си значи да не приемаш своите слабости, силни страни, страхове...

Да не бъдеш себе си значи да не се харесваш, никога истински...

Да не бъдеш себе си значи да се заблуждаваш... постоянно...

Да не бъдеш себе си значи никога да не си искрен.

Да не бъдеш себе си значи никога да не си доволен от себе си и все да искаш още и още...

Да не бъдеш себе си значи да ти пука от това какво ще кажат другите.

Да не бъдеш себе си значи да се ръководиш от това какво иска някой друг за теб...

Да не бъдеш себе си значи да не се познаваш.

Да не бъдеш себе си значи да не се обичаш.

Да не бъдеш себе си значи да не живееш.



Аз не съм себе си...

Let LOVE be your ENERGY

http://vbox7.com/play:5cc355a9 - Let LOVE be your ENERGY

Любовта те зарежда с енергия, със сили да продължиш по пътя към желаното. Каквото и да е, правено ли е с любов то е добро, то е красиво.

Готвенето.
Яденето.
Дишането.
Докосването.
Ученето (онова, истинското).
Търсенето.
Намирането.
Желанието.
Действието.
Бездействието.
Тичането.
Боксирането.
Скачането.
Говоренето.
Слушането.
Разбирането.
Помагането.
Гледането.
Усмихването.
Приближаването.
Обичането.

Има ли любов всичко става! (sun)

Знаеш ли, аз сънувах един сън...

публикация от 7-ми февруари, която без да искам изтрих :)