“Най-трудно е да направиш първата крачка...“

... казват. Кои са те, не знам, но тази фраза съм я чувала много пъти. Но дали наистина е така.

Аз много пъти съм я правила тази тъй наречена „първа крачка“. Досега наистина вярвах в тези си думи. Но наскоро ме озари едно, да го наречем просветление – всъщност не съм правила първата крачка, просто съм правила крачки, от време на време правя по някоя крачка, която смятам за първа, и толкова. Но тя не е първа, защото всичко свършва до там. Тренирам днес, храня се добре, а утре се връщам към обичайния си начин на живот, който ми се отразява „прекрасно“. Така че това не е първа крачка, а просто крачка, след която следва още една, но назад.

Истинската първа крачка, ако желаем да докажем твърдението в заглавието, е съставена от няколко етапа:

- решение

- замисляне

- действие

- поддържане

Бих казала аз.

Първо взех решението, че не желая да продължавам да живея живота си така, както досега. Защото не ми се отразява добре, защото ми пречи да се развивам с нужната интензивност. После помислих какво точно искам да променя, замислих план за действие. След това започнах да го прилагам.

Сега предстои най-важната и , според мен, трудна част – поддържането на този начин на живот.

Тъй че май Те имат право. (:

аз съм тази, която прави от невъзможното възможно.

аз съм тази, която, когато губи вяра, губи всичко.

аз съм тази, която се отчайва напълно и се оставя на течението.

аз съм тази, която потъва все повече и повече.

аз съм тази, която изплува и намира прекрасна суша.

и тогава аз пак съм тази, която прави невъзможното възможно.

ти си този, който се въздържа, който не плаче.

ти си този, който успява да запази самообладание винаги...

понякога си мисля, че не искаш да покажеш чувствата си,

понякога си мисля, че наистина просто не разбираш...

аз съм тази, която понякога иска да бъде разбрана, понякога просто приета и обичана.

аз съм тази, която тласка, която се хвърля с главата напред и се надява да бъде последвана.

ти си този, който понякога се решава и остава с усмивка на лице от изживяното.

аз съм тази, която жадува отново да се чувства така, както в споделените ни моменти, когато чувстваше, че може всичко.

аз съм тази, която говори едно днес, а съвсем друго утре. противоречива съм, но не и двулична.

аз съм тази, която се осмели да говори първа и да сложи край.

ти си този, който отново се съгласи.

аз съм тази, която отново промени решението си...

Не говори.

Не ме питай вече как съм аз.

И винаги да спираш до тук.

Преди исках да ти кажа – или го направи докрай или просто не започвай...

Сега ти казвам – остави ме, уморих се вече да чакам аз.

Явно съм очаквала неща, които никога нямаше да станат реалност.

Явно е така.

Може би го знаех от самото начало, а може би – не.

Това вече няма значение.

Не искам да очаквам. Не искам да се чувствам така.

Вечно незадоволена , чакаща да получа това, което тъй силно жадувам.

Вече дори не го искам.

Въпреки че има нещо, има нещо вътре в мен, което не иска да се примири...

Его, може би...

Но зная, че аз ще го победя, моята любов ще надделее.

Виж, аз не ти желая зло и никога няма да го направя.

Просто искам да те оставя в миналото.

Там е твоето място. Знам го отдавна.

Просто сега го правя окончателно.

На мен ми беше хубаво с теб... на моменти.

Чувствах се ужасно... на моменти.

Вече не знам за теб...

Може би мога да те попитам, някой ден, може би...

Желая ти всичко най-хубаво.

До нови срещи.

ти не си човека, на който мога да се обадя по средата на нощта, знаейки че ще отвърне на моя зов. Зов, призив да се присъедини към мен в моето будуване.

ти не си човека, с който да споделя безсънните си нощти, защото ти сега спиш.

ти не си човека, с който мога да споделя себе си и да почувствам теб така, както искам, защото ти си далеч и защото ние решихме така.

Аз съм надървения пенис на Джак.
Без мен Джак ще умре,
защото няма да може да чука.



п.п. Искам да дишам дим.