Не говори.

Не ме питай вече как съм аз.

И винаги да спираш до тук.

Преди исках да ти кажа – или го направи докрай или просто не започвай...

Сега ти казвам – остави ме, уморих се вече да чакам аз.

Явно съм очаквала неща, които никога нямаше да станат реалност.

Явно е така.

Може би го знаех от самото начало, а може би – не.

Това вече няма значение.

Не искам да очаквам. Не искам да се чувствам така.

Вечно незадоволена , чакаща да получа това, което тъй силно жадувам.

Вече дори не го искам.

Въпреки че има нещо, има нещо вътре в мен, което не иска да се примири...

Его, може би...

Но зная, че аз ще го победя, моята любов ще надделее.

Виж, аз не ти желая зло и никога няма да го направя.

Просто искам да те оставя в миналото.

Там е твоето място. Знам го отдавна.

Просто сега го правя окончателно.

На мен ми беше хубаво с теб... на моменти.

Чувствах се ужасно... на моменти.

Вече не знам за теб...

Може би мога да те попитам, някой ден, може би...

Желая ти всичко най-хубаво.

До нови срещи.