“Най-трудно е да направиш първата крачка...“

... казват. Кои са те, не знам, но тази фраза съм я чувала много пъти. Но дали наистина е така.

Аз много пъти съм я правила тази тъй наречена „първа крачка“. Досега наистина вярвах в тези си думи. Но наскоро ме озари едно, да го наречем просветление – всъщност не съм правила първата крачка, просто съм правила крачки, от време на време правя по някоя крачка, която смятам за първа, и толкова. Но тя не е първа, защото всичко свършва до там. Тренирам днес, храня се добре, а утре се връщам към обичайния си начин на живот, който ми се отразява „прекрасно“. Така че това не е първа крачка, а просто крачка, след която следва още една, но назад.

Истинската първа крачка, ако желаем да докажем твърдението в заглавието, е съставена от няколко етапа:

- решение

- замисляне

- действие

- поддържане

Бих казала аз.

Първо взех решението, че не желая да продължавам да живея живота си така, както досега. Защото не ми се отразява добре, защото ми пречи да се развивам с нужната интензивност. После помислих какво точно искам да променя, замислих план за действие. След това започнах да го прилагам.

Сега предстои най-важната и , според мен, трудна част – поддържането на този начин на живот.

Тъй че май Те имат право. (: