- Имам чувството, че животът ми е поредица от пропасти и върхове.
Когато съм в пропастта сякаш е дошъл края на света, не виждам изход, не откривам смисъл за каквото и да е съществуване, но събера ли сили и започна ли да се катеря към върха,

малко по малко,

тогава смисълът се появява, вече има значение какво правя и какво не правя, всичко зависи от мен, аз съм поела отговорност за положението си, и именно това ми вдъхва кураж.

Знам, че мога да се оставя на заобикалящите ме обстоятелства, хора и какво ли още не, така ще ми е по-лесно, но вече не искам.

- А какво искаш?

- Точно това съм на път да си изясня. До най-малката подробност.

Знаеш ли, тези дни ме е обзела мисълта за "нещо значимо", да, това са двете думички, които ми се въртят из главата.

Искам да постигна нещо значимо, имащо смисъл, полза не само за мен, но и за някой друг. Това искам.

- До тук добре, но това е прекалено обширно. Дай ми пример.

- Хирургът прави значими неща всеки ден, спасява човешки живот. Честно казано не мисля, че рязането на хора е за мен, но и аз искам да помагам на хората, динамично, постоянно, просто още не съм открила как...

- Аз мисля, че първо на себе си трябва да помогнеш пък после да мислиш за другите! Адски си сбъркана! :D

- Така е, ама... това съм аз - луда, избеляла, смирена. :)