Мислех си дали трябваше да го публикувам това миналото...
Стигнах до заключението, че - да, защо пък не. И това е част от мен (колкото и да не ми харесва), поне в този момент. Реших да спра да отричам реалността, както ми изнася да правя постоянно и просто да си призная - това съм аз, имам своите спадове и върхове, това беше едно от моите крайни емоционални състояния, писах под влиянието на тези емоции, бях изпълнена с безнадеждност, тъга, самота, несигурност, празнота...
Това е самата истина. Стига толкова заблуди, няма смисъл от тях. А и нали първо е необходимо да си признаеш, да приемеш, за да промениш. :)
Още съм далече от себепознанието, така си е. Но съм по пътя, а това е просто прекрасно. :)
И една прекрасна песен - Beatles - Free as a bird
No comments:
Post a Comment