Какво правиш когато си толкова ядосан, че имаш чувството, че в гърдите ти има една топка от преплетени емоции, които се блъскат една друга и се опитват да излязат, всяка иска да е първа, но са прекалено равностойни...
точно когато една е на път да се изрази и най-накрая да те остави на мира, поне малко по-спокойна от преди, някоя друга я хваща и я дърпа обратно, защото тя иска да е първа,
но правейки това тя е изхабила прекалено много енергия и когато се насочва към изхода се появява трета и я връща обратно...
това се повтаря отново и отново , а през това време ти се задушаваш, не можеш да си поемеш дъх...
сякаш не можеш, сякаш не искаш...
може би си мислиш, че ако спреш да дишаш, скоро всичко ще свърши, че престанеш да усещаш това напрежение, този товар, който вече не можеш да понясяш.

Може би си ядосан, защото си беззащитен. защо си слаб, прекалено слаб, физически и психически, за да се противопоставиш на несправедливостта, която извършват към теб и затова търпиш, просто седиш и търпиш...

Но с времето става невъзможно да търпиш, с времето ставаш малко или много все по осъзнат, съзряваш и виждаш, че тази несправедливост засяга не само теб, но и хората, които обичаш, виждаш ги как страдат, виждаш това, което ти самият изпитваш в техните очи, и тогава решаваш, че ти си този, който трябва да направи нещо, да извърши промяната, ти си този, който трябва да ги подкрепи, защото може да те е страх, може да си ужасен , може да чувстваш, че всеки момент , че избухнеш, но трябва да се възпреш, да запазиш самообладание и да направиш каквото трябва...

каквото трябва, за да сложиш край , за да спре, просто да спре

и може би, ако успееш да го направи, ще намериш спокойствието, ще постигнеш мир, може би, това няма значение сега, сега е времето да се действа, за да свърши този ад, за да можеш един ден да се погледнеш в огледалото без да се отвращаваш от това, което си.