Докато моята китара джентли уийпс, аз седя на голямото кресло и наблюдавам какво се случва наоколо. Обичам да стоя до прозореца, апартаментът, който обитавам в момента, се намира на високо, целият град се вижда от тук. Но аз не се интересувам от това в момента, вниманието ми е грабнато от едно момиче, не, от една млада жена, която върви по тесния тротоар.

Накъде ли се е запътила тя... изглежда развълнувана, притеснена, определено нервна. Може би нещо важно е на път да се случи... какво ли търси в тази чанта?

Не мога да откъсна очи от нея...

__________

Никога нищо не мога да намеря в тази чанта! Майка ми все това повтаряше - ако не си подреждаш нещата, момиче, никога нищо няма да намираш! Е, все пак не беше напълно права - намерих си малко ателие, котка и една прекрасна брошка.

Обичам да стоя в това ателие. То ми дава сигурност, увереност. Все още пусто и мръсно, но пълно с възможности, виждам ги в главата си, усещам ги в сърцето си.

Само да подпиша договора и това малко местенце ще е мое, по закон, нали това е най-важно в наши дни. Може пък да си наема някой апартамент в отсрещната сграда, изглежда ми приятна.